По следите на прелетните птици
Любовта към птиците, която променя всичко
Идеята за това пътуване дойде от любовта на дъщеря ми към птиците. От къде се взе това, не мога да ви кажа. Един ден, докато се возихме в колата, тя сподели, че си мечтае да има папагал Ара като порасне. И аз просто ей така ѝ предложих да ѝ вземем папагалче. Дори изказах компетентно мнение, че обичали да живеят по две. Баща ѝ, разбира се, се съмняваше дълбоко в тази теория, но казана дума – хвърлен камък. Излишно е да ви обяснявам до каква радост доведе това мое „позволение“. Дълго време след това се учудвах на себе си откъде дойде тази пренастройка, коя беше тази нова жена.
Резултати от решението на една майка
- Детето (тийнейджър на 15) стана по-спокойно;
- Започна да проявява отговорност към живи същества (освен брат си), които всеки ден храни и пои, грижи се да спят спокойно и тренира да летят;
- Научи се да използва различни приставки на миксера и чопъра, за да приготвя хранителни миксове и не само това – наистина ги използва;
- Като теглим чертата – просто е щастливо.
Помислете сега, не си ли заслужава да нарушите с толкова малко спокойствието си, когато на лице имате толкова много позитиви. Когато майка ми идва на гости, пита: „Те постоянно ли пеят така?“. Аз казвам „Да и това изобщо не ми пречи.“ И не защото толкова много обичам птици, а защото толкова много обичам дъщеря си.
Осъзнах, че ключът към това спокойствие се намира в нагласата. Аз исках да доставя това удоволствие на детето си и го приех с всичките му несъвършенства.
Пътуването до Бургас
Така стигаме до пътуването ни до Бургас. Една от вдъхновителките на „3 жени в 1“ – Теодора Муравеева, която освен бизнес коуч е биолог и запален любител на природата – ми разказа за Природозащитния център „Пода“ в Бургас. Веднага ми хрумна идеята да направим изненада на дъщеря ми и да я заведем там. Тъй като ѝ бяхме обещали еднодневна екскурзия до Бургас, това нямаше да я озадачи. И така започна нашето краткосрочно пътешествие.
От сутринта стана ясно, че това ще е единственият силно дъждовен ден насред десет дни слънце. Всеки, който ме познава, знае, че аз силно се влияя от времето. Лошо ли е, по-добре да си стоя вкъщи. Голямо изпитание. А само този ден можехме да пътуваме от близките две седмици. И дъждът ни валя. И на влизане в Бургас, и в самия Бургас. А аз като една достойна да носи титлата „силна майка“ си мълчах, гледах как колата едва излиза от насъбралата се вода по пътя и поддържах теорията, че след дъжда винаги изгрява слънце и за там, накъдето сме се запътили, времето не е толкова важно. Само на теория.
Е, слънце не изгря, но поне спря да вали. Точно по поръчка. Точно когато децата вече разказваха истории как ги водим някъде, където ще ги изоставяме (защото мястото беше малко встрани от пътя). Когато слязохме от колата и тръгнахме по мостчето над Черно море (който е ходил, знае за какво говоря, а който ще отиде, ще види), аз разказах на децата за изненадата ни. Мисля, че дъщеря ми не можеше да повярва какво се случва. Съвсем не очакваше такава изненада. Няма нищо по-прекрасно от това да видиш емоцията щастие в детски очи. Онази тиха радост и осъзната признателност, която е присъща само на тийнейджърите, които вече са „големи хора“ и не трябва да показват несдържани емоции.
Благодарна съм. Благодарна съм, че мога да видя това в очите на детето си. Че мога да бъда до него в дребните радости от живота му.
А тя емоцията е заразна. За няколко минути всички бяхме въоръжени с професионален бинокъл в ръка и търсихме дъждосвирци и бели чапли. Късметът явно беше на наша страна, защото успяхме да видим и морски орел, който живее в България и което явление било много рядко, както каза нашата екскурзоводка.
Хората в центъра са повече от любезни и ерудирани по всички въпроси, свързани с птиците, тяхната миграция и условията за наблюдението им в България. Препоръчвам мястото с две ръце на всички любители.
Обичта, която не се нуждае от много думи
Тръгнахме си без дъжд, с пълни сърца – от гледките и от преживяването, от наученото през този ден. А то е много. На първо място малко е нужно, за да обичаш истински децата си. И обичта се намира в действията и в изговорените с чисто сърце думи, които са предназначени за тях, за да ги топлят до края на живота им, дори когато ни няма. След това идва осъзнаването, че външните обстоятелства никога не могат да съборят решителния дух и доброто настроение. И не на последно място един щъркел не може да прелети на пряко през Средиземно море, за да стигне до Южна Африка, той трябва да следи познатия път със семейството си, за да оцелее и да се върне в България. 
