Трябва ли родителите да избират „правилното“ бъдеще за децата си?
Има периоди в живота на едно семейство, които променят ежедневието почти неусетно. Такъв е моментът около кандидатстването на децата след 7. и 12. клас.
Тогава вкъщи започват разговори за оценки, училища, университети, изпити, курсове, бъдеще. Но зад всички тези теми стои още нещо невидимо, неизказано. Тревожността на родителя и най-вече на майката.
Защото, макар децата да избират, майките често носят тежестта на избора.
Откъде всъщност идва напрежението?
Много родители вярват, че трябва да намерят „най-сигурния“ път за детето си. Търсят престиж, стабилност, спокойствие. Искат да предпазят детето от грешки и разочарования.
И точно тук понякога започва объркването и неразбирането между поколенията, защото тези думи не са в речника и в бъдещето на децата им.
Днешните ученици растат в свят, който се променя много по-бързо от този, в който ние, родителите, сме правили изборите си. Професии изчезват и няма да е за кратък период тази промяна, нови се появяват, а сигурността вече не е на дневен ред, тя не идва от дипломата от „елитното“ училище, избрано по критерии отпреди 20 години.
Днес са все по-важни уменията като:
- адаптивност
- комуникация
- критично мислене
- работа в екип
- способност за учене и промяна.
Именно затова изборът не бива да се прави само според чуждите очаквания или общественото мнение.
„Престижното“ училище не е гаранция за посока
Това е една от най-честите тревоги, които, като кариерен консултант на младежи, чувам в разговорите с родители:
„Ами ако не попадне в правилното училище?“
„Ами ако после съжалява?“
„Ами ако изпусне шанса си?“
Истината е, че училището е среда, която трябва да се хареса на детето ни, не на нас, в която то ще се чувства спокойно. Посоката се изгражда чрез развитие на интересите, поддържане на мотивацията и усещането на детето, че е на своето място.
Когато ученикът учи под постоянен натиск, без вътрешна мотивация, дори най-престижната среда може да се превърне в тежест. Представете си клас с 10 мотивирани ученици, избрали училището по интереси, и още 15 немотивирани и незаинтересовани, защото „не съм го избрал аз и не е моето“!!!
Какво има нужда да чуе всяка майка?
Че не е нужно да има всички отговори.
Че изборът не е еднократна присъда за бъдещето.
Че най-важната ѝ роля не е да избере вместо детето, а да му помогне да опознае себе си и да развие талантите си.
Подкрепящият родител:
- задава въпроси
- слуша
- проучва заедно с детето
- помага му да види възможностите
- но не живее живота вместо него.
И най-важното за всяка майка: това ще мине!
Да, периодът е напрегнат.
Да, понякога вкъщи има повече емоции отколкото разговори.
Но изпитите са само етап.
Много по-важно от конкретния резултат е как детето ще премине през този период – със страх и натиск или с усещането, че има до себе си човек, който вярва в него.
Защото понякога най-ценната подкрепа не е правилният съвет, а спокойствието, което майката дава с присъствието си, когато самата тя е спокойна.
Матурите в 7. и в 12. клас не са краят на света! Те са само началото на множество избори!
