Да поискаш помощ не е слабост, а зрялост
В предишната статия „Кога успехът престава да ни носи радост?“ ти споделих, че познавам личния и професионален бърнаут. Този период беше доста продължителен за мен и беше белязан от сериозни загуби на хора. След него обаче аз съм много променена (истина е, че трудностите променят!). Какво промених с дисциплина и осъзнатост? Да поставям ясни граници, като твърдо отговарям с НЕ, да мисля първо за себе си, за моето време и задачи, да спортувам и да се грижа и за психиката си, да намаля контрола и да се доверя на интуицията си (да, знам, че е трудно, но не е невъзможно), да намеря подкрепяща среда. Радвам се, че това за мен е общността на „1 жена – 3 роли“. Това са някои от промените, няма нужда да изброявам всички, но са най-важните.
След този труден период, когато чуя жена да казва „Няма нужда, ще се справя.“ (имам списък с такива изречения), а жените го казват много често, я поглеждам подозрително. Защо ли? Защото това е един от първите сигнали! Защото понякога го казваме, преди още някой дори да е предложил помощ.
Ние, жените, сме свикнали да бъдем организаторите вкъщи, двигателят в работата, човекът, който помни рождените дни, записва часовете при лекаря, следи домашните на децата, планира почивките и междувременно отговаря на служебните имейли. И да, нека си признаем – справяме се! Но колкото повече се справяме, толкова по-трудно ни става да признаем, че понякога имаме нужда някой да ни подаде ръка.
Кога силата се превръща в тежест?
Още от малки много от нас са възпитавани да бъдат самостоятелни и отговорни. Аз включително като по-голямата от две дъщери. Но с времето към тях често се добавя едно убеждение, което тихо започва да управлява ежедневието ни: „Ако аз не го направя, няма да стане както трябва.“
И тук трябва да си признаем, че искаме да стане по нашия начин и не се питаме и не чуваме, че може да има друг. И ето така неусетно започваме да носим всичко сами. Не защото никой не иска да ни помогне, а защото ние рядко си позволяваме да поискаме помощ.
Контролът невинаги е грижа
Много жени вярват, че когато поемат всичко, показват любов и отговорност. Истината е малко по-различна. Понякога зад нуждата да контролираме всеки детайл стои страхът да не изглеждаме слаби, недостатъчно добри или ненужни. А контролът има висока цена. Той отнема време, енергия, спокойствие. И често лишава близките ни от възможността също да бъдат част от грижата.
Да поискаш помощ е знак на увереност
В работата си срещам успешни жени. Но забелязвам и една интересна закономерност. На пръв поглед е странно, че най-уверените не са тези, които могат всичко сами. Точно обратното – най-уверени са тези, които знаят кога да поискат подкрепа. Защото разбират, че успехът не се измерва с броя задачи, които успяваме да отметнем. А с това дали ни остава енергия за живота, който искаме да живеем.
Да делегираш не означава да се откажеш от отговорността. Означава да дадеш доверие на всички около теб и най-вече – на себе си.
Малките стъпки променят големите навици
Не е необходимо утре да промените целия си живот.
Достатъчно е следващият път, когато автоматично кажете „Ще се справя“, да спрете за момент и да си зададете въпроса: „Наистина ли трябва да направя това сама?“
Понякога именно отговорът на този въпрос връща усещането за лекота. Защото грижата за себе си започва с позволението да не носим всичко сами!
Въпрос за размисъл
Кое е последното нещо, което направихте сама, не защото беше необходимо, а защото ви беше трудно да поискате помощ?
Малка стъпка към себе си
Тази седмица изберете едно-единствено нещо, което обикновено вършите сами, и го делегирайте. Не за да спестите време. А за да си дадете разрешение да не бъдете единственият човек, на когото всички разчитат.
д-р Нина Чочева
Образователен и кариерен консултант
„Вярвам, че зрелостта не означава да можеш всичко сама. Означава да познаваш границите си, да приемаш подкрепа и да избираш онова, което пази не само кариерата ти, но и човека, който си.“
