Защо намираме време за всички останали, а собствените си желания оставяме за някой друг ден?
Пенка все има нещо за довършване, преди да се заеме със себе си. Първо трябва да приключи с работата, да подреди вкъщи, да помогне на децата, да се погрижи за близките. После ще помисли за онзи курс, който отдавна я привлича. Ще потърси нова професионална възможност. Ще отдели време за нещата, които я карат да се чувства жива.
Само че това „после“ все не идва.
Генка е различна. Тя не отлага задълженията си. Напротив – поема ги, изпълнява ги и рядко отказва. Когато някой има нужда от нея, тя е насреща. Когато нещо трябва да бъде свършено, тя го прави. Защото така е възпитана, така е свикнала, а и някой трябва да се погрижи за всичко.
Но когато стане дума за нейните желания, Генка също намира причина да изчака.
Двете жени сякаш вървят в противоположни посоки. Едната все отлага, другата никога не спира. И все пак и двете стигат до едно и също място – собствените им потребности остават последни в списъка.
Кога отговорността се превръща в капан?

Израснали сме с представата, че добрата жена трябва да бъде грижовна, отговорна и всеотдайна. Че семейството е приоритет, че не бива да разочароваме близките си и че трябва да се справяме, дори когато ни е трудно.
Тези качества сами по себе си не са проблем. Проблемът започва, когато превърнем грижата за другите в доказателство за собствената си стойност. Когато вярваме, че сме добри майки, партньори или професионалисти само ако успяваме да отговорим на всички очаквания.
Тогава отказът започва да прилича на егоизъм. Почивката – на мързел. А личните желания – на нещо, за което трябва да се намери оправдание.
Понякога дори не осъзнаваме, че сами поддържаме този модел. Казваме си, че сега не е моментът, че другите имат по-голяма нужда от нас, че още малко можем да издържим.
Но колко дълго може да продължава това „още малко“?
Ами ако не е нужно да заслужим времето за себе си?
Не е необходимо да изчакаме всички задачи да бъдат изпълнени, за да си позволим нещо лично. Защото списъкът със задължения рядко свършва. Винаги ще има нещо за вършене и някой, който има нужда от нас.
Да отделим време за себе си не означава да изоставим отговорностите си. Означава да признаем, че и нашите желания имат място в живота ни.
Можем да започнем с малка стъпка – да запишем курса, за който отдавна мислим; да проведем разговор за промяна в работата; да поискаме помощ; да откажем ангажимент, който поемаме само от чувство за вина.
Не е нужно да променим всичко наведнъж. Нужно е да спрем да приемаме собственото си отлагане за нещо неизбежно.
Защото понякога най-голямата пречка пред промяната не е липсата на време, а убеждението, че нашето време е по-малко важно от времето на всички останали.
А ти колко пъти си казвала „от утре“ за нещо, което е важно за теб?
Помисли за едно желание, което отдавна отлагаш. Не за голямата промяна, която изисква месеци подготовка, а за първата малка крачка.
Какво можеш да направиш още тази седмица, за да покажеш на себе си, че твоите желания също имат значение?
Можеш да се свържеш с мен тук през платформата на „1 жена – 3 роли“ и да запазиш безплатен вдъхновяващ разговор, за да ти помогна да дадеш отговор на този въпрос.
Д-р Нина Чочева, кариерен консултант в Careerium.bg

