Как природата се превърна в най-големия ми учител по архитектура, майчинство и баланс
Очарованието на създаденото от човека
Винаги съм обичала да пътувам. За мен пътуването никога не е било просто смяна на мястото, а начин да натрупвам впечатления, да наблюдавам средата и хората, да търся идеи. Като архитект винаги съм намирала очарователни локациите, където преобладава създаденото от човека. Все пак това е в основата на архитектурата като занаят – да сътвориш от нищо – нещо, да успееш да придадеш смисъл, функция и ясна форма на празно дотогава пространство.
В студентските ми години, когато едва започвах да се занимавам с проектиране, ме привличаха локации като Дубай и Сингапур, където може изключително концентрирано да се види именно такава среда, изцяло изградена от човека. Небостъргачи, изкуствени острови и паркове, безброй атракции и съоръжения, създадени с цел да привлекат хора на места, където иначе никога не биха имали причина да отидат. Смятах, че това са местата, където един проектант може да натрупа впечатления и практически наблюдения, които да приложи после в своите обекти.
Неочакваното завръщане към природата
Наскоро осъзнах, че от известно време съм започнала да черпя вдъхновението си от съвсем различен тип локации. Тези, в които липсва напълно човешката намеса. А именно природата в най-чистия ѝ вид. Това прозрение дойде изненадващо, защото като дете не съм възпитавана с особена привързаност към нея. Никога не съм спала на палатка, не съм посещавала къмпинг, не съм водена на разходки в планината или гората, дори нямах село. По инерция пренесох това отношение и в живота си като възрастен. И тогава нещо се обърна. В момента, когато самата аз станах родител.
Семейните експедиции и тихата промяна
Последните години започнахме да ходим семейно по екопътеки, пещери и разходки в природата. Хванах се как планирам всяко пътуване с идеята наблизо да има подходящи маршрути за поход. Осъзнах, че колкото енергия се изразходва физически в тези семейни експедиции, многократно повече се връща като мощен заряд за цялостното настроение вкъщи. Винаги след подобно изживяване се връщаме у дома изтощени, но усмихнати, изпълнени със забавни истории и спомени, които вярвам, че ще останат за цял живот.
Уроците на простотата
Постепенно си дадох сметка колко много мога да си „взема” от природата като принципи – няма нищо излишно, всичко има определена функция. Ако нещо не работи, то бива унищожавано по естествен начин. Няма показност, няма изкуствена сложност. Има логика, баланс и адаптация. Опитвам се осъзнато да пренасям тези наблюдения и в работата си, като търся по-чисти решения, махам ненужното и оставям пространството да „диша“.
Балансът между фасадата и същността
Днес все още обичам градовете и създадената от човека среда – архитектът в мен продължава да ги търси. Но оценявам и това, че много от важните уроци за пространство, функция и баланс ги получавам там, където няма фасади, проекти и регулации. Оказа се, че целенасоченото търсене на връзка с природата, ме обогатява във всяка една от ролите ми като жена. Като архитект това ме научи на уважение към простотата, като майка – да пускам контрола, а като жена – че вдъхновението не винаги е в шумните и зрелищни места, а по-често в тишината, в движението и в споделеното време.
