Най-голямата пречка пред развитието ни е това, което не виждаме в себе си
От моя гледна точка има качества, без които трудно можем да изградим устойчив живот и успешна кариера. Да бъдем етични. Да бъдем трудолюбиви. Да спазваме думата си. Да имаме ценности и морална устойчивост.
Но с годините, особено в работата ми с жени, оцених, че има нещо, върху което абсолютно винаги работим. И то не е ново умение, нова стратегия или поредният курс.
Това е самооценката.
Защото колкото и да си добър в това, което правиш, ако не оценяваш високо себе си, много трудно ще отстоиш решенията си. Много трудно ще покажеш потенциала си. Много трудно ще заемеш мястото, което заслужаваш.
Жените много по-често виждат слабостите си, отколкото силните си страни
Има нещо, което бих казала, че вече е доказан факт в моята професия.
Когато умеем нещо много добре, ние почти винаги казваме: „Ех, какво толкова, това е много лесно.“
Това е капанът.
Това, което ни е лесно, често е нашият най-голям талант. Но понеже ни идва естествено, ние не му придаваме стойност. Вместо това започваме да се фокусираме върху онова, което още не можем, и влагаме цялата си енергия да поправяме слабостите си.
А силните ни страни остават някъде на заден план. Всъщност именно те са причината да бъдем ценни.
Не всеки трябва да бъде добър във всичко
Много често давам пример с работата в екип. Идеалният екип не е съставен от хора, които умеят абсолютно всичко. Идеалният екип е този, в който всеки споделя най-силното си качество.
Същото важи и за живота. Не е необходимо да бъдем перфектни във всяка област. Не е необходимо непрекъснато да доказваме, че можем всичко. Много по-важно е да познаваме собствената си стойност и да знаем къде сме най-полезни. Когато човек осъзнае това, започва да действа с много повече увереност и спокойствие.
Самооценката също се тренира
Добрата новина е, че самооценката не е нещо, с което или се раждаш, или не. Тя може да се развива.
Едно от упражненията, които често използвам, е изненадващо просто.
Правим си списък на всичко, което сме постигнали до този момент. Само че има едно много важно условие – това да бъдат постижения, които са ценни за самите нас, а не според обществото.
Няма значение дали си изградила успешен бизнес, завършила си университет или правиш най-хубавия тутманик. Ако това е нещо, с което се гордееш, то има място в този списък.
След това правим втори списък – на целите, които имаме в момента.
Много често се оказва, че списъкът с постиженията е по-дълъг от този с новите цели. И тогава започваме да живеем повече с миналото, отколкото с бъдещето.
Затова винаги си поставям още една цел. Не задължително голяма. Понякога това е да започна да спортувам по-редовно. Понякога е да си подаря време за себе си. Понякога е просто да науча нещо ново. Важно е да има движение напред.
Стойността ни не зависи от чуждото признание
Много жени чакат някой друг да им каже, че са достатъчно добри.
Работодателят, партньорът, клиентите, семейството.
Истината е, че ако ние самите не виждаме стойността си, никое външно признание няма да бъде достатъчно. Самооценката не означава да мислим, че сме по-добри от останалите. Означава да знаем какво можем. Да уважаваме труда си. Да не омаловажаваме талантите си само защото на нас ни изглеждат лесни.
Погледнете себе си с други очи
Ако има нещо, което бих ви насърчила да направите още днес, то е да спрете за малко. Вземете лист и химикал. Запишете всичко, което сте постигнали. Не това, което обществото смята за успех. А това, което е важно за вас.
После се запитайте: „Кое от тези неща днес приемам за даденост?“
Много е вероятно именно там да се крие най-голямата ви сила. Защото жените рядко страдат от липса на способности. Много по-често страдат от това, че не виждат собствената си стойност. А когато започнат да я виждат, започват да действат по съвсем различен начин.
Ако имате нужда от подкрепяща дума или вдъхновение, ще се радвам да се свържете с мен тук през платформата на „1 жена – 3 роли“.
