Моментът, в който постиженията вече не са достатъчни
Изненада ли се? Да, има такъв момент. Наистина има. И той не се случва изведнъж. Не идва с гръм и трясък, не се появява след една или няколко тежки седмици или след един дълъг и труден проект.
Появява се тихо-тихо, безмълвно и незабелязано.
А ние продължаваме да работим, да се грижим за всички, но не и за себе си, да отмятаме задача след задача и чакай, има още една ):, да постигаме, да постигаме, пак да постигаме… Отстрани всичко изглежда наред, всичко изглежда свършено и успешно. Но изглежда! А отвътре? Отвътре започва да липсва… радост, удовлетворение, спокойствие, мотивация… И ето как се случва да разговарям с жени, които не се съмняват в способностите си, защото знаят, че могат. Те вече не са сигурни защо непрекъснато трябва да доказват това!
Когато успехът се превърне в задължение
В началото – там, където сме млади, здрави, нетърпеливи и издръжливи – амбицията ни помага да растем. Тя ни мотивира да учим, да се развиваме, да приемаме нови предизвикателства. Постепенно обаче между желанието да се развиваме и непрекъснато да се доказваме границата започва да се размива. Аз съм сигурна, че тази проява се случва при всички жени, но зависи от силата на амбицията им. Защото и жената, която цял живот работи на фиксирано работно време с клиенти, и тази, която развива собствен бизнес (понякога повече от един, защото все не е достатъчно!) се сблъскват с желанието „да бъда себе си“ и с въпроси като „коя съм аз без децата и съпруга ми? Докога ще се грижа само за другите? Кой ще се погрижи за мен като жена? Кой е по-силен от мен?“ и др.
Този момент настъпва при всяка жена, но не всяка жена е готова за него. Това е друг вид страх, друг вид честност, от които боли. И един ден осъзнаваме, че отдавна не правим нещата с удоволствие, а по навик или от чувство за дълг.
Не всяка умора е бърнаут
Днес думата „бърнаут“ се използва често. Но преди него почти винаги има сигнали, които подминаваме, защото …все бързаме за друг или за другаде, но не и към себе си. Тогава се чувстваме виновни, че си почиваме, непрекъснато мислим за следващата задача. Видимият успех вече не ни носи удовлетворение, а само кратко облекчение, че сме се справили. Друг сигнал е когато започнем да вярваме, че ако спрем за малко, ще разочароваме някого. Всичко това не е слабост. То е покана да се вслушаме в себе си и да бъдем честни!
Новата дефиниция за успех
Аз лично преживях и личен, и професионален бърнаут. Познавам болката, самотата, познавам различните дълги етапи на възстановяването, осъзнаването, изправянето. Познавам дупката и пропадането в нея. Там наистина е тъмно, боли, кърви, сълзи и наистина си сама. Сама! Няма никой. Никой, на когото си искала да показваш и доказваш. Никой!
С годините разбрах, че успехът няма една мярка. Всяка жена го измерва различно в различните си възрасти. И това е напълно нормално, да има промяна в разбирането – за някоя дама това е новата позиция, за друга е собственият бизнес, за трета е повече време с децата. А за четвърта – смелостта да започне отначало!
Истинският успех не е да живеем според чуждите представи. Истинският успех е да можем да кажем: „Това е животът, който избирам. И не изпитвам вина за този избор“.
Защото жената не губи амбицията и целите си, когато започне да се грижи за себе си. Напротив! Тогава амбицията и целите престават да бъдат на всяка цена и се превръща в осъзнат избор.
Въпрос за размисъл
Кога за последен път изпита истинска радост от работата си, а не просто облекчение, че задачата е приключила?
Малка стъпка към себе си
Тази седмица си запиши три неща, които ти носят удовлетворение в работата.
Не това, което носи резултат за другите. А това, което носи смисъл за теб.
Понякога именно там започва промяната!
Д-р Нина Чочева
Образователен и кариерен консултант
„Вярвам, че професионалното развитие не означава непрекъснато да се доказваме. Истинският успех идва тогава, когато кариерата ни е в съгласие с ценностите, живота и човека, който сме днес.“
