Защо навременното решаване на споровете може да подобри отношенията ни
Свикнали сме да възприемаме конфликтите като нещо лошо. Когато възникне спор в семейството, между приятели, колеги или бизнес партньори, обикновено го приемаме като проблем, който застрашава отношенията ни. Искаме да го избегнем, да го прекратим възможно най-бързо или да докажем, че сме прави.
Аз обаче имам малко по-различно разбиране. За мен спорът и конфликтът невинаги са лошо нещо. Напротив, често пъти именно така изкристализират прикрити дразнения, и ако той бъде решен правилно, това може да бъде изключително градивно.
Защото конфликтът сам по себе си не означава непременно прекъсване на връзката с другата страна. Понякога той просто показва, че между хората има въпроси, които не са били изяснени навреме, различни очаквания или интереси, които трябва да бъдат обсъдени.
Защо толкова трудно разрешаваме споровете си?
В обичайните човешки взаимоотношения, когато възникне конфликт, много често опираме до его, лична обида, лични отношения и емоции. Точно те правят разрешаването му толкова трудно.
Когато сме лично засегнати, ние трудно успяваме /или изобщо не успяваме/ да разграничим конкретния проблем от отношението си към човека отсреща. Започваме да приемаме думите му като нападение, да защитаваме собствената си позиция и понякога дори забравяме какво всъщност е предизвикало спора.
Когато сме емоционално въвлечени, ние не мислим трезво. Субективни сме.
Имаме една много хубава българска поговорка: „Утрото е по-мъдро от вечерта.“ И в нея има много истина. Понякога е достатъчно да преспим, да осмислим ситуацията и едва тогава да потърсим възможните пътища за нейното разрешаване.
Защото, когато емоцията отстъпи, можем да видим неща, които преди това изобщо не сме забелязвали.
В семейството и в бизнеса конфликтите имат различно лице
Подходът при разрешаването на един спор зависи от характера на отношенията и от етапа, до който е достигнал конфликтът.
В личните отношения обикновено има много повече емоция. Хората са свързани помежду си, имат обща история, преживявания, очаквания и понякога натрупани обиди. Затова и разрешаването на подобни конфликти изисква много по-деликатен подход.
В бизнеса нещата често стоят по различен начин.
Хората, които ежедневно водят търговски преговори, обикновено са свикнали да обсъждат различни позиции и интереси. Когато преговорите са лишени от лична емоция, процесът може да се развие много по-бързо и по-лесно, защото остават за решаване основно бизнес параметрите.
Разбира се, това не означава, че в корпоративната среда липсват лични конфликти. Напротив, такива възникват много често, особено когато хората работят заедно продължително време.
Случва се изключително ценни за един екип професионалисти да не могат да се сработят с останалите по чисто личностни причини. И ако работодателят не обърне внимание на проблема навреме, може да се стигне до напускане или освобождаване на хора, които всъщност са много важни за организацията.
А това е ситуация, която в редица случаи би могла да бъде предотвратена.
Важният въпрос е кога ще потърсим решение
За мен е изключително важно, когато един спор все още е на етап, на който може да бъде решен, да се направи необходимото, преди да се достигне до по-сериозни ситуации.
Именно тук е мястото на медиацията.
Медиаторът е човек, който има съответните знания и умения да подпомогне страните в разрешаването на техния спор. Той не взема решение вместо тях, а им помага да проведат разговор и да потърсят решение, което е приемливо за участниците.
Разбира се, много зависи и от самите хора. Те трябва да имат достатъчно зрялост и добро желание да разрешат конфликта. За съжаление невинаги това е така.
Но когато такова желание съществува, медиацията е възможност, която си заслужава да бъде разгледана.
Едно от големите ѝ предимства е, че това е изключително гъвкав процес. Възможно е страните да участват в общи срещи, но е възможно и да не желаят да се виждат или чуват. Тогава може да се проведе така наречената совалкова медиация, при която медиаторът комуникира поотделно с всяка от страните.
В практиката сме провеждали медиация дори по електронна поща.
Тоест подходите могат да бъдат различни, съобразени с конкретната ситуация и с хората, които участват в нея.
Не е задължително някой да загуби, за да има решение
Мисля, че една от най-големите грешки, които допускаме, е да възприемаме всеки спор като състезание, в което единият непременно трябва да победи, а другият да загуби.
В действителност разрешаването на конфликта не се изчерпва с това да установим кой е прав. Много по-важно е да разберем какви са интересите на страните и дали съществува възможност те да бъдат съвместени.
Не всеки спор може да бъде разрешен по взаимно съгласие и не всяка медиация завършва със споразумение. Но когато хората имат желание да разговарят и да потърсят решение, те си дават възможност да избегнат много по-сериозни последици.
Затова аз не бих определила конфликта непременно като нещо разрушително.
Понякога именно той ни дава възможност да изясним отношенията си, да разберем по-добре другата страна и да намерим начин да продължим напред.
В крайна сметка не е толкова важно дали между нас ще възникнат разногласия. Това е част от човешките отношения.
Важното е какво ще направим с тях и дали ще имаме зрелостта да потърсим решение навреме.
За помощ при подобни казуси можете да се свържете с мен през профила ми в платформата на „1 жена – 3 роли“ и да запазите безплатен вдъхновяващ разговор. Можете да ме намерите и през Център за медиация Пловдив.
