Защо любовта към себе си е най-важната връзка в живота ти?
Темата за любовта към себе си е сред най-актуалните в нашето време. Много се пише, много се говори и, за съжаление, много се спекулира с нея. Всички знаем, че тя е в основата на добрите взаимоотношения с любимите ни хора и с онези, с които общуваме в ежедневието си. Знаем също, че за да обичаме другите, е важно първо да се научим да обичаме себе си.
Но как точно да го направим?
В книгите по личностно развитие и в социалните мрежи често се казва: „Постави себе си на първо място. Ти си най-важният човек в живота си.“ Сами по себе си тези твърдения са верни, но за съжаление всеки ги тълкува по свой начин и много често това се случва нездравословно. Някои стават егоцентрични, други изпадат в емоционална изолация, а трети се объркват или започват да имат меркантилно поведение.
Най-често жените се свързват с мен именно за да им помогна да изградят здравословна връзка със себе си. Аз съм експерт в тази тема и съветите ми са помогнали на стотици българки по целия свят. Вярвам, че ще помогнат и на теб.
Любовта като грижа, а не като чувство
За да обичаш себе си, първо трябва да се опознаеш. Как би могла да обичаш човек, когото не познаваш? Да, звучи странно, когато става въпрос за самата теб, но е напълно вярно. Колкото по-наясно си със своите нужди, емоции и чувства, толкова по-лесно ще можеш да се грижиш за тях.
Аз разглеждам любовта не като чувство, а като действие. Като ежедневна грижа към трите компонента на личността: духа, душата и тялото ти.
- Духът ти има нужда от тишина, вяра и молитва.
- Душата ти иска емоционална интелигентност, честност и разбиране.
- Тялото ти очаква грижа, движение, добър сън и редовни профилактични прегледи.
Ако се грижиш по мъничко всеки ден за трите части на своята личност, ще започнеш да преливаш от любов. А ние винаги даваме онова, което имаме в излишък.
Празната жена не може да обича
Когато не започваш деня си с грижа за себе си, неизбежно ще се изтощиш от даване. А когато резервоарът ти на любов се изпразни, животът ти ще стане труден и напрегнат.
Особено за нас, жените, които по природа сме създадени да се грижим за другите. Колкото повече пренебрегваме себе си, толкова по-силно се натрупва вътрешна болка. И в някакъв момент тази болка излиза наяве. Ставаме груби, нападателни, започваме да натякваме на близките си. Това не е, защото сме лоши, а защото сме празни. И любовта, която някога сме давали с радост, вече се превръща в тежест.
Сигурна съм, че си стигала дотам. До онова вътрешно състояние, в което се чувстваш празна, раздразнителна, изтощена и далеч от онази сияеща жена, която си. Истината е, че това не е провал. Това е сигнал.
Тялото ти, душата ти и сърцето ти ти казват: „Обърни се към себе си.“
Любовта към себе си е основа, не крайна цел
Като житейски наставник, работещ с жени от различни възрасти, култури и сезони в живота, мога да ти кажа едно: любовта към себе си не е егоизъм. Тя е зрялост. И когато е здрава и осъзната, тя те прави по-добра съпруга, по-добра майка, по-добра приятелка, по-добра дъщеря. Защото тогава ти не търсиш любов – ти си любов.
Не чакай да се сринеш, за да започнеш да се грижиш за себе си.
