Размишления върху силата на думите от Галина Даскалова
Изкуството да чуваш Думите,
да ги улавяш и редиш –
дали е сила или изпитание,
Животът си с тях да съТвориш?
Защото първо беше Словото…
Думите не са просто средство за общуване между хората и обмен на информация. Те са много повече! Мощен инструмент, който, ако го използваме правилно (под правилно разбирайте позитивно), може да се превърне в наша сила и обратно. Ако подхождаме неосъзнато към езика и редим думите си безразборно, то те стават наше изпитание и препъни камък по пътя към мечтания живот.
Светът около нас е физическо проявление на собственото ни съзнание. Нашите убеждения изграждат нашата реалност. А какво са нашите убеждения, ако не многократно повтаряни мисли. Мислите пък ни оживяват чрез думите.
На нас човеците ни е даден уникален подарък – словото! И не е просто израз, че с него можем да градим светове! Думите са мощно средство за промяна на съзнанието, а това автоматично ги прави сила, която директно влияе на нашето възприятие за реалност. Защото нищо не е нито добро, нито лошо. Нашето отношение към него го прави едното или другото.
Всичко във вселената вибрира на определена честота. За да привлечем едно или друго нещо в живота си, ние трябва да отидем на неговата честота. Това е така, защото вселената е огледало, което отразява това, което излъчваме. Всичко се връща обратно при нас. И то умножено!
Добре де, ама как да стане този преход от една към друга честота? Как, ако си болен, да вибрираш на честотата на здравето? Ако си беден – да излъчваш богатство? Път е! И в този път думите са мощен съюзник! С тях ние можем да преработим ограничаващите убеждения, които ни пречат да имаме желаното в живота си, замествайки негативните с позитивни.
В този процес на замяна е важно мъдро и оптимистично да избираме думите си, без лъжа и дипломатично, така че негово величество мозъкът да не ги отрече. Защото, ако изпитваме болка, той няма как да повярва, дори и безброй пъти да повтаряме: „Здрав съм!“. Но пък вместо: „Болен съм!“, можем да кажем: „Вървя по пътя на подобряване на своето здраве!”. Вместо: „Нямам!“ – „Работя, за да имам!“
Цяло изкуство е да „чуваме думите“, да си даваме сметка за енергията и смисъла, който носят. Живеейки забързано, ние често автоматизираме процеса на тяхното използване и така забравяме за великата им съзидателна разрушителна сила.
Достатъчна е Дума една
и да се вдигне гневна ръка!
И пак,
само с Дума една,
може да падне огромна стена!
Не е нужно да сме безгрешни в говоренето! Важно е да сме осъзнати! Защото ние хората сме емоционални същества и често, управлявани от емоциите си, изричаме неща, с които без да искаме затвърждаваме негативното. Но, бидейки осъзнати, много бързо ще си дадем сметка какво сме направили и ще сторим каквото ни е по силите да го променим.
И важно е тук и сега,
завинаги да реша,
думи от Обич и за Обич да редя!
„Обич към себе си и живота! Чиста и приемаща! Милостива и съзидателна! Променяща към по-добро!“
Това са последните редове от моето стихотворение „За думите“. Рецитирайки пред хората стиховете си, сами нарекли себе си „Живи думи“, всеки път се удивлявам и убеждавам в силата на думите. Наблюдавам с възторг как изречени в „правилния“ ред и с точното послание, те като семена поникват в душата на слушателя, предизвиквайки океан от емоции. А когато една мисъл е облечена с емоция – тогава стават чудесата! Тогава в играта на живота влиза най-силният играч – сърцето! И това не са празни приказки. Науката е доказала, че електромагнитното поле на сърцето е 50 000 пъти по-силно от това на мозъка. Представяте ли си какво е да имате сърцето за съюзник?!
Казах го и веднага чух в ума си редовете от друго мое стихотворение:
Затова за Сърцето се грижи
и то ще сбъдне твоите Мечти!
И с цялата си любов и уважение към думите, ще завърша размислите си за тях, отдавайки нужното на това да оставаме безсловесни и тихи. Защото тишината е тази, която подрежда мислите в правилния ред, която чисти и лекува, надробеното от мозъка.
Благословия е да можеш
в Мислите си да МЪЛЧИШ!
Да ЧУВАШ,
вместо да шумиш!
Да си ОТВОРЕН,
вместо в затвор да ги държиш!
Трудно е да си Пастир
на стадо с Мисли,
държано на синджир!
Затова се ОТПУСНИ!
В Тишината остани!
Просто се моли!
И… Благодари!
