Как грижата за дете оформя по-силни, по-осъзнати и по-устойчиви жени лидери?
„Уроците, които не очаквах“
Когато станах майка, преди две години, разбрах, че най-тежките ми бизнес уроци тепърва предстоят. До този момент бях изградила кариера, намерила ритъма си в бизнеса, научила се да взимам решения под натиск. Но точно тогава разбрах – предстои ми осезаема промяна.
Като част от семеен бизнес печатница „Райт Пак“ знаех от самото начало, че пълното оттегляне не е реалистично за мен. Търсех хибриден модел – такъв, който работи за нашата динамика като семейство и като екип. Но докато го търсех, се случи нещо неочаквано: започнах да виждам бизнеса с повече смисъл зад въпроса „Защо го правя?“.
Много се говори за баланса между майчинство и кариера като за нещо крехко, трудно постижимо и почти невъзможно. Моята лична история е за жената, която открива в майчинството школа по лидерство – може би най-добрата, в която някога е учила.
„Подходящ ли е моментът?“ – митът за правилното време
Почти всяка жена, която познавам, си е задавала този въпрос, докато чака за следващото повишение, за по-стабилния проект, за момента, в който бизнесът „ще се е наредил“. Истината е, че този момент рядко идва сам, а ако дойде, веднага се появява следващото нещо, за което си струва да се изчака.
За мен изборът да стана майка, докато изграждам кариера, не беше лесен и не беше случаен. Беше осъзнат и знаех, че няма да е просто. Знаех, че ще трябва да намеря свой начин – такъв, който работи за мен, за семейството ми, за бизнеса ни.
Когато ме питат какво бих казала на млади жени, които се колебаят, отговорът ми е винаги един и същ: „Могат, но няма да намерят пътя в книгите или учебниците. Трябва да намерят своя собствен начин.“
И точно това е и първият лидерски урок, който майчинството ми преподаде – няма универсална формула. Нито за отглеждане на дете, нито за изграждане на бизнес. Има принципи, има практики, има хора, от които можеш да се учиш. Но в крайна сметка, устойчивото и успешното е онова, което работи за теб самата.
Устойчивостта – ежедневна практика, не стратегия
Много рано в кариерния си път осъзнах важността на устойчивостта, но истинското ѝ значение разбрах едва когато станах майка.
В бизнеса обичаме да говорим за устойчивост като за стратегия – дългосрочен план, добре изградена структура, резервни сценарии. Но устойчивостта не живее в презентациите, а в ежедневието. И точно там – в ежедневието – майчинството е най-добрият учител.
Като майка правиш планове, имаш стратегия, режим, очаквания. А после детето се събужда в 5 сутринта, отказва да яде, разболява се точно преди важна среща. И ти какво правиш? Не се отказваш от плана – адаптираш го. Намираш решение в движение. Продължаваш напред. Така е и в бизнеса.
Смятам, че да мислиш и да действаш устойчиво не се учи от книга. Усвоява се чрез практика – повтаряща се, понякога изтощителна, но неизменно формираща. И ако търсиш място, където тази практика е интензивна и безкомпромисна, майчинството е това място.
Уменията, които майчинството изгражда – конкретно и без романтизиране
Майчинството романтизираме твърде често, но зад умилителните снимки и трогателните истории стои нещо много по-практично – набор от умения, които се изграждат всеки ден, дали искаш или не. Питали са ме много пъти кои от тях директно използвам в работата си. Това за мен са най-важните:
Делегиране
За мен делегирането е в корена на успешния бизнес лидер и на успешната майка. На работа делегирам задачи и отговорности и проследявам резултата. Вкъщи делегирам домашни задължения, покупки, дейности свързани с детето – и също проследявам резултата. Логиката е абсолютно същата.
Адаптивност
Научих се да съм гъвкава, да променям плана, без да губя посоката. В бизнеса, както и при отглеждането на дете, гъвкавостта е добродетел.
Търпение
Търпението не е качество, за мен то е умение – и се придобива с много тренировки. Особено когато излизането за разходка отнема 30 минути само на вратата. Лидерът, който не умее да чака правилния момент, взима прибързани решения. Майката, която не умее да чака, губи основно себе си.
Управление на енергията
Това може би е най-подценяваното от четирите. Като майка и като бизнес лидер нямаш лукса да си нефункционална. Не можеш да си позволиш да изгориш – нито вкъщи, нито на работа. Затова се научих да пазя енергията си като ресурс. Да знам кога да дам повече и кога да се оттегля, за да се заредя. Това не е слабост – това е стратегия.
Превключването на ролите и чувството за вина – табуто, което трябва да назовем
Има нещо, за което жените в моята позиция рядко говорят открито. Не защото не го изпитват, а защото признаването му изглежда като слабост. Това е чувството за вина.
Като млад предприемач и майка едновременно, то е постоянен спътник. Когато си на работа мислиш за детето, когато си с детето мислиш за бизнеса. Усещането, че никога не си на 100% нито в едното, нито в другото, е може би най-изтощителното в цялото това уравнение.
Но ето какво разбрах с времето – това е напълно нормално. И най-важното – не е провал.
Има дни, в които се налага да съм 120% на работа. После следват дни, в които правя абсолютния минимум, защото трябва да съм 120% вкъщи. Понякога давам 30% и на двете места – и това също е добре. Устойчивостта не означава да си перфектна, а да държиш фокуса и приоритетите, да избираш битките и да не пилееш енергия там, където не е необходимо.
Границите като форма на устойчивост, не на егоизъм
Има една дума, която жените често избягват и като майки и като лидери. Тази дума е „не“.
Когато имаш бизнес, също както когато станеш майка, много бързо разбираш, че ресурсът ти е ограничен. Времето, енергията, вниманието – всичко има своя таван. И ако не го признаеш навреме, системата сама ще ти го покаже – по начин, който не си избрала.
„Границите не са егоизъм. Те са форма на устойчивост – ако не ги поставиш ти, системата ще те изчерпи.“
Аз се уча да поставям граници като следвам интуицията си и се боря с чувството си на вина. Има ангажименти, които не можем да откажем или отложим – това е ясно. Но има и такива, които можем. И когато усетя, че даден ангажимент ще ме натовари, изтощи или напрегне без реална причина, си задавам три въпроса: колко е важно, за кого е важно и мога ли да го отложа или откажа. Същите граници поставям и в семейството.
Замислете се – кой познава най-добре вашите собствени нужди? Кой знае в този момент как точно се чувствате и къде е границата ви? Никой друг няма вашата гледна точка, колкото и добре да ви познава и да ви обича. Затова, преди да стигнем до комуникацията – която всички коучове препоръчват – аз смятам, че първата стъпка е по-важна: да знаеш сама къде е твоята граница.
Конкурентно предимство, не уязвимост
Популярно е мнението, че младите майки са по-уязвими на работното място – мислите им са другаде, децата боледуват и отсъстват, не могат да се ангажират напълно. Чувала съм го много пъти – понякога казано директно, а по-често само загатнато.
Това донякъде е вярно. Условностите съществуват и е безсмислено да ги прикриваме. Да, има моменти на отсъствие, на разсеяност, на умора. Но тази гледна точка пропуска нещо съществено – тя вижда само едната страна на монетата.
„Майчинството развива емпатия, търпение, стратегическо мислене, организационни умения и отговорност. А това са качествата на добрия лидер.“
Емпатията те прави по-добър мениджър, защото разбираш хората зад ролите. Търпението те прави по-добър стратег, защото не търсиш само бързия резултат. Адаптивността те прави по-устойчива в кризи, защото вече си се научила да намираш решение в движение. Организационните умения и приоритизирането те правят по-ефективна, защото времето ти е ценно и го знаеш.
Да, има повече условности, но условностите не са синоним на слабост. Понякога са точно обратното – двигател за по-осъзнато, по-фокусирано и по-смислено лидерство.
За жените, които все още се колебаят
Ако четеш това и се разпознаваш в колебанието, искам да ти кажа нещо просто: можеш.
Не защото е лесно или има формула, а защото хиляди жени сред нас са намерили своя начин – несъвършен, личен, понякога хаотичен, но техен.
Моето лично послание е: „Бъди смела, поемай рискове и най-вече търси съмишленици.“
Защото може би най-важното нещо, което научих, е това – не трябва да го правиш сама. Нито майчинството, нито бизнесът. Около теб има жени, които минават през същото, имат същите мисли и изпитват същото чувство на вина. Намери ги, говори с тях и се учете една от друга.
Майчинството е школа по лидерство, но най-добрите школи винаги се учат в общност.
Още статии от Мария Димитрова тук.
