Как да говорим с децата си за изборите в живота – уроци от една майка
Когато ние, майките, бяхме ученици и трябваше да избираме училище, университет или работа, по-лесен ли беше изборът ни? Как избирахме, по какви критерии? Колко от нас са обсъждали спокойно и с доверие своите желания за бъдещето с родителите си? А какъв избор сме имали – разнообразен или ограничен? Сигурно и ние сме имали нужда от съвети, но малко от нас са ги получили и логично, сме тръгнали по утъпкани пътища. В годините точно тези познати пътища ни отведоха къде? Отговори си сама, скъпа! Доволна ли си от изборите си, промени ли посоката си, а ако имаше кой да те насочи, а ако имаше кой да повярва в мечтите ти кое щеше да е различното? Като кариерен консултант, аз знам колко важни са тези разговори с децата.
Преди повече от 23 години за разлика от моите съученици аз винаги съм знаела какво искам да уча. Подготвях се, приеха ме и до ден-днешен съм доволна от избора си на филологическа специалност. Даде ми много богата обща култура, постоянно обкръжение на книги, в последствие и желание за академично развитие. Моите родители никога нищо на глас не са ми казвали. Усещах, но не чух, че се гордеят с мен и каквото и да поисках да уча (специализации и езикови курсове, защото тогава нямаше много предложения), винаги бяха съгласни и плащаха за моето обучение.
Родителите ни искаха най-доброто – така, както го разбираха. Правеха всичко от обич, но не знаеха как да изразят емоциите и подкрепата си. И тогава това е било нормално. Според времето и обстоятелствата на техния живот нямало е как да знаят, че изборът е не само прагматичен, а и личен. Съвети от никой за нищо не съм получила по онова време. Но, да, то беше много различно от днешното!
Днес светът е различен. Децата ни израстват сред изобилие от възможности – и шум, много шум. Те имат свободата да избират, но често нямат смелост. Или посока. Или тишина, в която да чуят себе си.
Затова, ако можех да върна времето назад, бих казала на себе си неща, които днес казвам на детето си. Ето кои са те.
7 съвета, които бих дала на младото си „Аз“:
-
Не е нужно да избираш завинаги
Никой не е длъжен да знае „какъв иска да стане“ на 14, 15, 19 години. Никой! Това не е проблем днес. Животът не е права линия, а път с разклонения. Изборът днес не те заключва, отваря ти врата. А след нея ще има и други.
-
Пробвай, преди да решиш
Пробвай колкото и каквото искаш. Пробвай сега! Пробвай стаж, разговор с човек от професията, ден на отворени врати, работа през лятото – всяка реална среща с бъдещето е по-ценна от теорията. Изборът е в опита. Пробвай сега! Какво е най-лошото нещо, което ще се случи, ако пробваш и ако не пробваш?
-
Не се страхувай от грешки – те са част от пътя
Неуспехът не е страшен, не е фатален, не е срамен. Той е нормален и е по-добре да свикнеш с него и да го приемаш като част от пътя. Не е добре да не си опитал. Понякога именно „грешният“ избор ни показва кои сме. Позволи си да се учиш в движение. Страхът те държи в сигурното, а то е измамно.
-
Това, което ти е интересно, има значение
Интересът не е каприз, той е сигнал. Ако обичаш да създаваш, анализираш, помагаш, строиш – всичко това има своето място в света. Дай му го! И може да стане част от пътя ти. Опитай и ще разбереш!
-
Сравнявай се само със себе си
Всеки върви със собствено темпо. Някой кандидатства първи, друг се колебае до последно. И двете са ОК. Твоето сравнение е с теб, който беше вчера – не с изискванията и класацията на другите.
-
Избери място, където ще растеш, не само ще учиш
Училището или университетът не са просто институции, те са среда, която променя и която трябва да усетиш като твоя. Търси място, в което ще се чувстваш себе си. Там ще разцъфнеш. Използвай всички предоставени възможности за учене на практика. Университетът предлага много. Изучавай, разпитвай, бъди проактивен, не чакай наготово. Действай!
-
Можеш да промениш посоката си и пак ще бъдеш обичан
Нищо не може да намали обичта ми – нито объркването, нито смяната на плановете. Ще бъда до теб. И ще вярвам, че ще намериш своето място.
Ако си майка, която разпознава себе си в тези думи – знай, че не си сама!
И знай, че има начини да подкрепим децата си не със страх, а с доверие!
