„Дано намериш някой, който говори твоя език“
Една жена и нейният изгубен любим
Като собственик на агенция за преводи често ме питат: „Вие на колко езика превеждате?“
Аз обикновено казвам: „Можем да предложим превод в над 150 езикови комбинации.“
Но езикът на душата не е сред тях.
Веднъж имахме клиентка, която искаше да преведем нейното писмо до отдавна изгубен любим, с който е била във връзка преди повече от 30 години в Австралия. Обстоятелствата ги разделили, а тя чак сега го открила. Знаеше, че може би той има вече свой живот и семейство, но не можеше да заповяда на душата си да не разкаже за себе си.
Понякога мълчанието не е злато. Думите са в нас, за да достигаме до сърцето и душата на другия. Важно е да ги подбираме правилно.
Разбира се, ние преведохме писмото на клиентката и тя го изпрати, но как завършва този история мога само да гадая.
Мисълта, която ме провокира
Наскоро ми попадна тази вдъхновяваща мисъл „Дано намериш някой, който говори твоя език, за да не се наложи цял живот да превеждаш душата си“. И в главата ми се върна тази реална история. Замислих се какво означава „някой, който говори твоя език“.
В чисто битов план е важно двама души да разбират езика, но който комуникират, или поне това е наложително след като се е зародила първичната химия. Но дали това е достатъчно, за да продължат да бъдат заедно и след тези първи трепети, които с времето затихват и остава привързаността, уважението, принадлежността?
За мен любовта е…
За мен любовта е спокойствието да бъдеш себе си пред човека, който е до теб. Той едва ли знае какво е в душата ти, но ти можеш да му позволиш да я прочете. И нека чете внимателно, страница по страница, на кратки абзаци. Защото всяка душа е сложна, многопластова и дълбока. И ако изведнъж попаднеш в бездната, може да се изплашиш. А красотата на душата е в това, че може и да се промени. От взаимодействието си с друга душа, тя може да промени сиянието си – да стане по-тъмна или напротив, да заблести с още по-ярка отразена светлина.
Една жена, която дълбоко уважава и почитам, ми каза, че в даден момент ние сме такива, каквито са хората до нас. И ако сътворяваме чудо, то е благодарение на хората около нас, които ни зареждат с тази енергия.
Какво иска душата ни?
Преди да тръгнем обаче да „превеждаме“ душата си пред човека до нас, нека първо погледнем навътре в нея. Много е важно да разбираме емоциите, които тя изпитва, и да ги приемаме. А за да ги приемем, това означава да ги осъзнаем защо са такива, каквито са. Моето най-голямо облекчение настъпи, когато разбрах защо реагирам по даден начин, с дадена емоция, на човека до мен. Когато имах вече това знание, аз започнах да си позволявам да разказвам за душата си и как тя се чувства. И се оказа, че тя, горката, точно от това е имала нужда. Някой да поговори за нея, с нея.
Страхувах се, че отсрещният човек няма да приеме насериозно този мой подход, но се оказа, че няма нищо лошо в това от време на време да бъдеш преводач на душата си.
Страхът да останеш неразбран често пъти е по-голям от реалните, физически страхове. Той ни блокира и ни държи далече от хората и от възможни прекрасни взаимоотношения. Аз разбрах, че това е абсолютно неоправдан страх. Единственото, което е необходимо да овладеем, е да се научим да „превеждаме“ душата си – първо на себе си, а след това и на другите.
Професия Преводач на душа
Така че аз оборвам тази мисъл. Моят прочит гласи, че колкото по-скоро влезем в ролята на преводач на душата си, толкова по-скоро ще заживеем един по-хармоничен и пълноценен живот. Не можем да очакваме, че човекът срещу нас знае какво изпитваме, как се чувстваме, защо дадени емоции ни завладяват. Ключът към пълноценната комуникация е в професионалния превод, без значение дали това е език мандарин, суахили и испански, или езикът на душата ти.
