История за едно пътуване към дома – там където си приет, обичан и ценен
Ще се потопите в личната история на Галина Даскалова – флорист и създател на „Сладкарница за цветя Галя“ в сърцето на Пловдив, както и автор и създател на стиховете „Живи думи“ и предметите с душа. Вдъхновена от цветовете, думите и срещите с хората, тя ни повежда в едно пътуване на душата – към философията на Кайзен денс и към онзи миг, в който една прегръдка може да се окаже по-ценна и от дворец.
Преди почти 10 години пътувах до Португалия по повод годишнината от раждането на една философия, обединила в себе си дух, душа и тяло чрез музиката и танца – Кайзен денс. Неин създател е човек, който остави дълбока и светла следа в живота ми – Квенда Лима. Роден в Кабо Верде, с корени в Африка и клони навсякъде по света. Клони, защото дървото е символът на неговата философия и олицетворява, както връзката с майката Земя, така и с божественото.
Пътуване до дома
Историята, която всъщност искам да разкажа, изобщо не е за пътя на ученика, а за това как можеш да се почувстваш у дома, там където си приет, обичан и ценен. За една прегръдка в момент, когато се усещаш изгубен.
Беше последният ден на празненството и закриващият урок по Кайзен денс. Градусът в залата беше висок. Мъже и жени след повече от час танцуване, бягане, себеизразяване, общуване стояхме в кръг, хванати за ръце, с блеснали очи и разтуптени сърца.
В единия от ъглите на помещението на тежък дървен стол, който спокойно можех да оприлича на трон, седеше Тя – майката на Квенда Лима – Авелина. Спокойна и достолепна, с коси сплетени в безброй малки плитчици и хванати на опашка, в красива оранжева рокля, грееща като Слънце от далечния ъгъл. Усещах присъствието ѝ, топлия ѝ поглед, следящ с одобрение всичко, което се случваше по време на урока. И макар запленена от танца и старателно изпълняваща движенията, които учителят – нейният син – показваше, аз току поглеждах към ъгъла с „трона“ и попивах с очи тази невероятно красива картина. Тя беше истинска кралица, а ние нейни деца.
Кайзен денс
По традиция всеки урок завършваше с кратко слово на Квенда. Ние си пускахме ръцете и кръгът, символизиращ единението ни, се разпадаше на малки човешки точици. Той пусна, както обикновено, прекрасна лирична африканска музика, каза още няколко думи и ни покани да се прегърнем.
По онова време имах в себе си много въпроси без отговори, лутах се сред тях като в лабиринт и следвайки интуицията и вдъхновението от личността на Квенда, бях стигнала до Португалия. На всички уроци в „сюжетите“, които разигравахме през тялото и танца, аз се чувствах лека и окрилена, помъдряла и пълна със светлина, която исках да дам. Затова, когато правехме нещо в група или по двойки, винаги бях в ролята на даващия, на този, който носи утеха и мир.
Силата на една прегръдка
Така беше до този последен, закриващ урок, когато той ни разпръсна, каза заключителните си думи и покани всеки да прегърне човека до себе си. Не изпитах желание да разтворя обятия. Сякаш нямах какво да дам този път. Исках да бъда в нечии обятия, където да намеря отговорите, заради които бях пропътувала хиляди километри. И сякаш прочела колебанието ми, Вселената ме остави сама… Отляво и отдясно на мен всеки беше в прегръдка. Заоглеждах се тревожно, като изгубено дете. Тогава мама Авелина с широка усмивка и ръце разтворени като криле, готови да прегърнат и приютят в най-топлата и любяща прегръдка, стана от стола си и бавно тръгна към мен! Очите ми се напълниха със сълзи. Точно като дете се затичах към нея, копнееща да бъда в обятията ѝ. Тя ме прегърна и тихо прошепна: „Аз съм тук заради теб и за теб! Обичам те!“
Дом на любов и светлина
Това беше онзи магичен момент, в който всичко си дойде на мястото. Нямаше повече въпроси, страхове, болка. Душата ми се завърна в своя вечен Дом, където всичко е Любов и Светлина!
С тази история исках да покажа как Дом, не е просто място, покрив, стени. Домът е преди всичко усещане за Сигурност, Доверие и Любов. И точно затова една Прегръдка може да е повече и от Дворец!
