Най-силно вярвам, че жената не е и не може да бъде перфектна. Нито по външност, нито по характер и поведение. И знаете ли кое е най-важното? Въобще не е необходимо. Нейната красота е в хаотичността, в силната емоционалност, в онези нащърбени краища, по които се закачват нейните цели и мечти и се развиват, разгръщат и достигат до неземни висоти. Защото през поколенията единственото, което не е било отнемано от жената, това са нейните мечти.
Аз съм съвсем обикновена жена. Благословена съм с прекрасно семейство – любящ съпруг, две невероятни деца и още по-невероятно (само по красота) куче. Веднага след своето дипломиране заедно с моя съпруг основахме агенция за езикови преводи и така вече 20 години. Да бъдеш в амплоато на предприемач те полира от всички страни, хубаво те остъргва, после те подмята нагоре – надолу и още безброй пъти настрани, докато най-накрая си зададеш въпроса „Аз мога ли да живея друг живот?“. И отговорът ми е „Не“. Защото колкото и да е трудно, има едно изключително ценно предимство – свободата да избираш. Но и често да грешиш. А в грешките се ражда истината – за света, за хората, за теб самия.
И някъде там в тази вихрушка от бизнес, семейство и понякога отчаяни опити да намеря време за себе си се роди хрумката, че не съм само аз в тази буря от емоции. Има още много жени като мен. Аз ги срещам и говоря с тях всеки ден. Трудно е понякога да си сам на скоростното влакче, друго си е да викаш вкупом с още 100 човека, които изпитват същия „ентусиазъм“. Вярвам, че жената има нужда да бъде в хармония с ролите, които избира да играе. За да може да бъде цяла и да изпитва любов, която да може да раздава. Защото главната роля на жената е това – да прави света по-цветен, по-сияен и по-добър.